автор: idan1

Яка зима!Коледата веч отмина,
Нека е честита Новата година!
Увертюра с целувка...до амина,
Акорди весели - Васил, Йордан, Иван...
празнуват
Радостни викове на пързалката се чуват
И календара нов е вече на стената,
сняг сребрист прегрънал е земята!

Феерична снежна "Лавина",
Едва е зима наполовина,
Вятър свири в комина,
Руйно вино...топла камина...
Уау! Вият вълци в гората,
А време е, да зарежем лозата,
Руменина залива лицата
И на влюбените пари сърцата!

Мартеники
червени и белички
мартенички за здраве и късмет,
българите само носят на този свет.
А преди 130 лета
в началото на марта,
България отново се роди,
чудото българско света учуди.
Ранна пролет,
щъркел носи с полет,
събужда за живот
цвете и скот.

Април! Лъжовен, забавен
и комичен-тъжен-ироничен,
а към теб и нежен,
много нежен и различен.
Прелитат птички,
духът и вярата възкръсват,
Романтика, копнежи
пространства скъсяват.
И тази утрин "лъжлива"
до теб ми дъхът спира,
Господи! Колко си красива?
Лъжа? Нека тя е за забава!
Истината! Нека тя ни направлява!

Месец пролетен е най
цветя красиви заливат май.
А животът се пробужда,
набира нови сили,
И любов възбужда,
напира в наш"те жили!

Ювелир "Създателя" е бил,
българката когато майсторил.
Начало на лятото е вече
в зеленина природата облече
И в противовес красив,
жената с усмивка разсъблече!

Юли, лято, море...
юли, жътва, поле...
Лунна пътека гали вълните
...се прегръщат очите.
И спомени мили...
до идния юли!

А лятото е в апогей,
В бостан диня зрей,
Гларус кряска над морски вълни,
Упойва аромат на смокини,
Слънце, дюни, монокини.
Там нощта ни свари,
там зората ни погали!

Сянката се лениво удължава ,
Есента в лятото се влюбва,
Плавно То в Нея се излива.
Тежки гроздове, кехлибарени зреят,
Елексир слънчев сбират,
Младо вино в бъчвите наливат.
Ваканцията се изниза,
Радост в зали учебни влиза
И влюбените заедно са тук,
птичките стягат се за юг.

Отрупани с ябълки едри,
Клони свели са градини щедри,
Тъне в есенна позлата,
Обагрено красива е гората.
Мечти носят се крилати,
Валят кестени в романтика обляти.
Розата не в сезона е вече
Има една обаче...

Настъпват утрините къси
Облаци дъждовно или снежни,
Елегично нежни,
Мъгли ли непрогледно-млечни,
Вечерите ранни, влажни,
Редуват се мигове омайни
И заедно сме ли в нощите
безкрайни!

Дъх на празници...
надежда,
Елха се коледна
подрежда,
Купон студентски,
Емоции, "сватби" свински,
Магазини се задъхват,
Весели се подаръци купуват.
Рождението Христово
"спасява" ни отново
И наздравица кристална,
снежна зима,
целувка любима
донася Новата година!