автор: saylor

За рекичката Вача и за спътницата Валя
Владимир Висоцки

Не си чувствам аз краката
и люлей се таз земя.
Трети месец вече стана
как оставих океана.
Кораба напуснах аз.
И понеже тъй се лутам
Безпартиен, нееврей,
аз по стълбища нощувам
дето парното ми грей.
Туй е то! Живот на топло
и от нищо нямам страх.
Случва се да се напоркам -
слезе ли авер от кораб
и гуляем до откат.
Туй парите са хартия
Икономията –грях..
И душата - като риза
с кръпки цялата е тя.
Ала лампата ми светна.
Господ прати ми късмет.
Щом авер видя как гледам:
Я към Вача тръгвай, рече,
срока да не изтървем.
А каква е тази Вача
аз от него пак разбрах.
Той към нея тръгвал плачещ
а пък връщал се засмян.
Вача е рекичка плитка
във дълбокия Сибир.
Вача туй е дом, завивка.
В нея злато се добива.
Много злато има там.
И нает, като магаре,
без това и онова,
взех билет – летя към Вача
ще се смея значи там.
Няма място по-богато.
Знаят хората , нали?
Както и да смяташ братче
заработих аз на Вача
сто и двайсет трудодни.
После сметката- удръжки
за квартира, за храна.
Но три хилядарки пълни
значи дадоха ми там.
Аз наслагах ги в джобове
дето лев не е стоял.
И на юг потеглих смело -
в ресторанти, кафенета
да забравя как живях.
Е ще пийна аз и чаша
За приятеля си там,
Че на Вача тръгнах плачещ
а пък връщам се засмян.
И кондуктора – ухилен,
чак се влачи по корем.
Келнерките също тичат,
а на първата ни спирка
и жена дойде при мен.
За вас може да е кранта
но за мен си бе таман.
Аз за Вача тръгнах плачещ
връщам се за веселба
Туй – онуй и трал-ла-ла
за парите щом разбра...
С една дума аз за Валя
тъй стотачките си харчех.
Със тях тръгна си и тя.
С нея кофти стана значи.
Но и туй ще изтърпя.
Аз за Вача тръгнах плачещ
Връщам се, ще съм засмян.
Пет дни вятър ги издуха.
Ей морето там стои.
Квото имах го профуках
а кондуктора се муси
и за водка не търчи.
В Сочи с левчето последно
телеграма бия аз:
В заем пращайте момчета.
Всичко тука аз изсмях.
Ех къде сте вий парички?
Викай, псувай все е таз.
Аз при вас отново тичам
магаданци родни, мили.
Как ще ви забравя аз?
Край носа ми водка носят,
край устата ме кебап.
Аз към Вача тръгвам плачещ
И на мен си ми е смях.

Превод от руски език: Емил Петров