автор: azz

http://www.vbox7.com/play:086cfff7


Не закъсня!
Във гривите на вятъра
и в сЪлзите в очите на камбаните.
От вой на ангели и рев
разбягаха се запетаите по звуците.
В копитата на утрето се отразяваше
викът на пропастта,
в която като плащенИца
провеси си си хрипа -
от тук до Господа,
за да попие с нея мислите си
и очите-
от злост и сълзи посинели,
овъглени от вопъл и от мъка.

Крещеше камъкът,
последният над пропастта ти,
от урагани и от страсти
се разпука
по шевовете
черепа на Гея.
А Господ в алкохолни изпарения
ридаеше чудовищата си
и хората,
онези, долу, онемели,
които дишаха мъглите на живота си...

Копитата отекваха по тръните
на оня хълм, по който се катереше,
но само грохота на празното се чуваше,
а ангелите плачеха,
раздираха крилете си и падаха
към пропастите,
дето приютяваха
последните си ориси
на демони.

Не закъсня.
Последните мъгли
Сега допяват...
по мозъка
на Господ
и в ръцете му.
А аз крещя-
във вихъра на
точките.