Два по деветнайсет* спомена смешни
надничат зад лявото рамо
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само?
Два по деветнайсет танца флиртуват
със струните малки на нежна китара,
в очите сълзи през смях се редуват
докато разлистваш албумите стари.
Две по деветнайсет лета се римуват
ритмични със лютите зими.
Прилив и отлив в прегръдка танцуват
вече тридесет и осем години.
Две по деветнайсет пиеси различни
поставят се вече сезон след сезон…
Артистите играят във роли сценични
и сменят костюми с театрален апломб.
Две по деветнайсет цветни дъги
разтварят се днес в 38 грейнали свещи.
Звън на чаши и безброй светлини
те посрещат със нови надежди.
*Стихотворението е посветено на рождения ден на моя приятел, а две по деветнайсет е възрастта, на която става - 38 години, които са всъщност две по деветнайсет!