автор: angar

Веднъж, във висините,
възседнал на Пегас,
отпуснал му юздите,
се реех волно аз.

И изведнъж съглеждам:
жена край мен кръжи!
А пък крила в ръцете
не виждам да държи!

Запитах я:
- Момиче!
Във въздуха кръжиш,
а пък крила в ръцете
не виждам да държиш?

В пространството се носиш,
ефирна като пух!
Какво си: ангел божи
или небесен дух?

А тя ми се усмихна
едва-едва-едва –
като една джоконда,
и кАза след това:

- Възможността, поете,
е с хиляди лица!
А аз летя, защото
в момента съм с крилца*!

И аз от тези думи
така се впечатлих,
че още над земята
ги сложих в този стих!

____
* с крилцата от телевизионните реклами – вероятно!