автор: Hemu

Слънчево зайче игриво
спря се днес върху мен.
Усмивка, весело чувство
донесе ми в топлия ден.

Огледах се. Кой го праща?
Случайно при мен ли дойде?
Аз вече „окото не хващам”,
не ходят подир ми мъже.

Попреминах трийсет и пет,
и времето своето взе си.
Вярно, нося душа на поет,
но външно- О, хубост къде си!

А зайчето скача и шава
обхожда ме, бяга по мен...
Мъжа ми ме наблюдава,
усещам, ще има проблем.

-Какви са тез "зайци" по теб?
На кой ти си дала нишан? -
въпроса смрази ме кат лед,
и бързо отвърнах: - Не знам.

- Не знаеш, как ли пък не...
Я кажи ми, кой те закача?-
а пък моето женско сърце
тупти, в гърдите ми скача…

Но усетих усмивка потайна
и веднага всичко разбрах...
Няма страшно, нямало тайна -
огледалце че държи го видях.
:)
22.08.2006г