Погледнах те, така, едвам за миг,
защото вечно бързам със звездите,
около мене звезден прах кълни.
Защо с ръкава триеш си очите?
Дали не е от влагата, която,
като неясен спомен се изцежда,
и път, бял път - вселени от мечти,
със виртуална капчица надежда...
Когато се събудя пак ли ще боли,
пропуснатия миг на “Втората” програма,
Онзи първичен стар инстинкт, или
във мене ще ври, уви... и розата я няма.
Какво остава...среща във оназ таверна,
или като слепци, перде за двама,
и после знам, че вярна ще ми бъдеш,
докато свърши “Първата Програма” ...
Отново прах и пак звезди. Луна.
И леки тихи стъпки в тишината...
Така за миг ти споделих вина,
докато траеше и пееше “Войната”!
25.01.2008 06:45 ЕЕТ София