автор: saylor

Бягство
         /на Вадим Туманов/
Владимир Висоцки

Побягнах внезапно,
беше глупаво чак.

Бутнах десния с рамо
И напред полетях.
И заскачахме двамата.
Тежко дишахме в такт.
И това пред охраната
и до пояса в сняг.
Но строят подреден е образцово.
Резачка Дружба мигом зарева.
и с нимби озариха ни оловни
от стреснатата вишка три дула.
Всички лягат. В снега
са забили лица.
Зад нас двамата с бяс
злите псета пъхтят.
Девет грама олово – ех
тясно ви е в цевта.
Ний пред мушките сгърчени
бяхме като на длан.
Целта ни беше до брега да стигнем
Но свише / вишката/ решават там.
и мятахме се в прицел на стрелците,
а бяхме уморени- смешно чак.
Ако можех да видя
с кой потеглям на път.
Този път с кой рискувам?
С кой съм тръгнал на смърт?
Нейде май съм го виждал
и поел дъх едва
изхриптях: Как те викат
и по кой член си с нас?
Но късно бе. С куршуми начертаха
на тялото му кръст откъм гърба.
А бягах аз и мислех ще избягам
дори , увлечен, нищо не видях.
Аз му казах: Защо
изоставаш сега?
А пък той - по корем
със разбита глава.
Пламнах. Мократа дреха
в миг се сви на гърба .
Картечар по нас стреля
сякаш бе на война.
Аз в камъните с две ръце се вкопчих.
Щом псетата са близо трай си брат.
Те мозъка облизаха с езици
и след това се върнаха назад.
Понадигнах се аз
и проклинах света.
Гледам стражите там
ме очакват сега.
Трупа бутнаха ядно.
Ех гадина! Умрял!
Награждават за хванат,
не се плаща смъртта.
И минахме един след друг пред строя.
Снегът отръскахме и по редът:
На тях награда в зоната да сложат,
на мен присъда нова да дадат.
Отначало ругах,
ала после поспрях.
Цял взвод блъска ме там,
умориха си дваж.
С оня свят не ме плашат.
Там с въже, тук със кол.
Удрят тук – аз съм в оня,
Удрят там – аз съм в тоз.
Зарових надълбоко свойта гордост.
Как лазят горди хора съм видял.
Аз близах раните като животно
Но белезите и до днес стоят
Ех да бяхме успели...
Той не бе също слаб.
По – далече от стражи
и от псетата с тях.
Ето краят дойде.
Бяга звяр към ловец.
Знае , този ловец
е застрелял беглец.
Отново всички вече са прибрани
и само нощем вият и скимтят.
Да трябва сол да слагаме на раните
Ще помним по – добре щом ни болят.

                                        Превод от руски език: Емил Петров