автор: meiia

Не ми избирай храм за среща.
Аз срещите си вече изпроводих.
Стопиха се по снажното на свещите
и в думите, които изговорих.
Ако ме видиш в тъмното на храма,
ще съм с една тъга по-чиста.
Ще съм по-силна с цяла жива рана-
спомен от лъжите и от истините.
Стъмненото на храма укротява
и бесовете, и безкрилото летене.
Да вярваш в ореоли уморява.
А още повече-да вярваш в мене.
И затова пред храма ще си купя
и ще продам за себе си представата.
А в него ще се спра под купола.
И ще изчезна. Нека ме предават...