автор: scenaristbg

Малко след сцената в " Хепи", той се насочи към клуба.
Клубът за него беше нещо средно между спомен и ежедневие. Още от малък той посещаваше "Клубът на архитектите" заедно с един свой приятел. В последствие това място си истана за него единствен кафе-бар, единствен истински клуб.
На другия ден трябваше да предаде снимки на тема " Рискове на професията".
Основната му идея беше да пресъздаде рисковете, на които се излага една танцьорка в заведение. Сбивания, евентуална проституция, наркотици - каква част от общественото мнение за тези жени беше вярна. Като всеки фотограф, той имаше свой начин за намиране на информация, а когато нямаше такава - сам я създаваше.
На една пейка пред народната библиотека седеше едно доста голямо момче, може би от ромски произход. В храстите зад него се криеше едно доста по-малко, може би негов брат. Чакаха техният работодател да се появи.
- Мечо, сигурен ли си, че това е мястото?
Малкото момче извади от джоба си банкнота от два лева - се загледа в нея. Имаше надраскан надпис, но той не можеше да чете. Подаде я на придружителя си.
- Да, явно е точно това.
Откъм паметника "Левски" се появи и той. В далечината разпозна своите съдружници. Този път имаше прост план - щяха да издирят танцьорка. Да й платят. Да поискат единичен танц, да я набият и да се измъкнат. Всичко това беше срещу едно доста скромно заплащане.
Ето, момченцето изскочи от храстите и се завтече към него.
- Бате, бате, дай два лева бате, моля те.
- Как се казваш?
- Мечо.
- Ето, мечо, но не ги харчи за цигари.
В ръката на Мечо бяха мушнати двадесет лева на руло, а в рулото имаше инструкции.
Отдавна имаше идея за жертвата си, казваше се Мег или Мим, или Моника, нещо подобно.
Вече можеше да се съсредоточи върху момичето. Айлин, явно не-българско име.
Родители емигранти? Може, а може и просто липса на особена оригиналност. Наскоро беше дочул на една детска площадка викове като:
- Челси, Челси, ела тук веднага.
Дотук добре, помисли си той и в главата му изникна мисълта за един стар виц.
Въпросната Айлин изглеждаше доста романтична, изобретателна (молив за очи, никога не би го измислил сам) и преследваше цели. Необяснимо и оставаше поведението й в ресторанта, кой я знае. Според него само се правеше на недостъпна. Е, оставаше известно време до довечера, реши да се прибере и да поспи.
***
Към осем и половина всичко бе готово. Бше направил снимките, помощниците му се бяха измъкнали. Беше решил да озаглави фото-репоратжа си "Момичета, по мотиви от Ник Келман". Той не беше чел Ник Келман, имаше само идея за романа му "Момичета".
Танцьорката - Мег, в крайна сметка, беше изпаднала в шок. " Колко е лесно да използваш парите си" - мислеше той, стига да не прекаляваш.
*** Събуди се към два следобед прегърнал момиче, което му каза името си, но той веднага го забрави. Мислите му летяха към Айлин, точно като във филм.
" Точно като във филм" - помисли си и той.


Ред е на дамата