автор: biala_liastovica

Днес отново ми е тъжно... Пак!
И в душата ми се спуска мрак.
В дъното на моите очи
болка притаена е... Горчи!

Все си казвам: Вече стига! Край!
Но от мене не зависи. Май!
Искам да забравя - няма как!
Хванах се в капана - каза щряк!

Бе от тези - вълчите капани
и сърцето мое изтерзано
в хватка смъртоносна той захвана...
То кърви... Покрито е със рани.

Искам да избягам! Как, кажи?!
Той капана здраво ме държи!
И е безпощаден и суров...
И е... собствената ми любов! ..... /към теб!/

От година вече полудях...
Вече не ми пука, че е грях!
Само теб обичах и желах!
Исках да те имам... Не можах!