автор: DenSiana

Огледах се,
Когато се събух
Вместо очите ти,
Било е огледалото,

В което виждах как децата ни,
Прохождат плахо,
Като любовта ни.

Улиците отесняха от очакване
На истинските вдъновения
Не са ръцете,
А ръкавите,
Със очила, вместо прозрения,
Не са душите,
Няма заливи,
Които да напомнят за пустиня.

И вчера, вчера беше понеделник,
До утре хиляди животи
Ще се прецелват в теб
И в мен,
Но по отделно,
По двата тротоара,
С коренно различни ноти

И малката забрава ще е вече вчера,
Ще е по отделно малка,
По отделно стара,
Ние, врочем, ще сме цели,
С повече представа
Защо нощта е още сляпа,
И сърцата вече са петнисто черни.