автор: sarce_za_teb

Айлин спеше. Въртеше се неспокойно. Събуди се в три през ноща... крайно изтощена, ръцете й бяха потни.
Какъв кошмар- помисли си тя.
Зарадва се, че беше само сън... Кой беше този мъж? Защо нахлуваше и в сънищата й?

От арогантното му държание и сцената пред приятелите й нямаше и следа.
Зарадва се.
Тя вече беше изградила някаква представа за този мъж, която не отговаряше на образа в съня й.
Излезе на балкона и се загледа в осеяното със звезди небе. Ноща беше прохладна и във въздуха се носеше тайнствен аромат на нещо мистично и неразгадано.
Дочу тих шепот и извърна поглед- точно под балкона й една влюбена двойка си разменяше ласки. Изпита нежност и съжаление. Съжаление към себе си, че се размина с най- голямата любов в живота си, единствения обичан човек...
Дали и той в този момент мислеше за нея? Може би я сънуваше или утешаваше при друга. Мисълта за другата я подлудяваше. Даваше си кураж, че това е минало, че трябва да го забрави и продължи. Тя сама бе заключила сърцето си в тази клетка и не му даваше възможност да излети, да се почувства свободно и отново да намери своя пристан. До кога щеше да страда за нещо, което беше невъзможно да промени?
За момент й се прииска да чуе гласа му, да го събуди... Дали спеше? Стига вече! Трябваше да го забрави! Каква беше тази нейна любов граничеща с доза мазохизъм? Трябваше да се освободи и да го забрави!
-Обичам те!
-И аз те обичам!- вече долавяше по-ясно шепота на двойката.
Очите й се напълниха със сълзи. Сълзи пълни с несбъднати желания за обич...
Легна си. Сърцето й се беше свило, свило, една огромна тъга бе заключена в него...
Мелодията на пинко розовата пантера я събуди сутринта.
Беше събота- денят на Хелоуин или както американците го наричаха Денят на Вси Светии. На други можеше и да им харесва, но тя си обичаше чисто българските празници. Представи си как по СНН съобщават, че днес в Америка ще празнуват Гергьовден. Предлагат рецепти за българско дробине... Хе,хе... тези мисли я накараха да се усмихва.
Облече екипа и излезе. Тичаше с умерено темпо, имаше специален маршрут, където минаваха по-малко коли. Все по-често се задъхваше. Напоседък пушеше повече. "Ще ги откажа"- си каза на ум.
Върна се в къщи. Взе си душ и тъкмо си правеше кафе, когато мобилния иззвъня...
Меги плачеше и говореше несвързано...
-Какво е станало, Мег?
-...Ай..ли... тряб-ва да те видя... Идвам!
Един час по-късно двете пиеха кафе в дома й.
-Трябва да ми помогнеш! Виж ме на какво приличам? Тоя мръсник нарочно ме украси така! Ще си загубя работата и няма къде да отида! Моля те, Айлин, помогни ми!
-Искаш ли да дойдеш у нас, знеш,че живея сама, няма да ми пречиш! Ще ти намеря хубава работа. До кога мислиш да танцуваш по клубове? Помисли за себе си, Мег!
-Не искам, ще ти навлека само неприятности, а и вече е късно да живея по друг начин. Радвам се, че поне ти се отказа и уреди живота си. Завиждам ти, Айлин, завиждам ти!
Момичето се разхлипа неудържимо. Айлин я прегърна и целуна по бузата. "Спокойно, всичко ще бъде наред, обещавам!".
-В колко часа имаш ангажимент, Мег?
-От един до три. Можеш да си сложиш маска, така никой няма да те познае, а и нали днес е Хелоуин.
Идеята й хареса. Така нямаше да бъде разпозната от близките си хора. А и колкото и да е голям един град като кажат, че сестра ти е ...... върви доказвай, че нямаш сестра. Някога и тя беше като Мег. Трябваше да се издържа и учи. Бореше се.

Фотографът спеше прегърнал млада жена. Тя се размърда, отвори очи и го събуди. Беше два следобяд.
-Ти коя си? Как се казваш?
-Мими, не помниш ли?
Е, Мими, ще ти извикам такси. Имам много работа днес.
Предната част от главата му щеше да се пръсне. Махмурлук...
Днес трябваше да прояви негативите, утре снимките трябва да бъдат предадени.
Стомаха му издаваше едни особени звуци на глад, пиеше му се кафе, а и цигарите бяха свършили. Излезе.

(край на трета глава)
А сега е ред на Сцен -scenaristbg ;))