Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 1
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАйлин и Фотографът
раздел: Романи
автор: sarce_za_teb

Защо й трябваше да се черви точно сега в огледалото на колата си. Потегли бавно и го видя в последния момент... падаше. Наби спирачки, но сърцето й изкочи от уплаха.
За щастие беше добре. Предложи му да го закара в болница. Отказа. Усмихваше се и я уверяваше, че всичко е наред.
-Мога да те откарам в къщи или на работа? Къде отиваше?
-Никъде. Разхождах се.
-Какво работиш?- продължи да задава въпроси тя.
-Фотограф съм.
Чак тогава Айлин го погледна изпитателно. Около трийсет годишен добре сложен мъж, суров поглед, скулесто лице, трапчинка на брадата, а в черните му очи един особен блясък... Още не можеше да разгадае какво се крие зад тях. Интуицията не й говореше нищо.
-Хайде да тръгваме! Качвай се!- подкани го тя.
Седна до нея и извади пакет цигари. Запали. Издишаше бавно дима и мълчеше. Тя просто караше и не знаеше къде отива.
-Къде да те откарам? Аз вече закъснявам за работа?
-Остави ме тук- й каза той- а очите му се усмихваха.
-Мога ли да те поканя да пием по нещо? За малко не те убих!
-Не се чувствай длъжна.
-Ще ми дадеш ли кутията си с цигари!- помоли го тя.
Няколко секунди рови в дамската си чанта, накрая измъкна един черен молив за вежди, написа нещо на кутията и му я върна.
-Това е телефона ми. Свършвам работа в пет, но през уикенда съм свободна.
Беше петък.
Казаха си обичайните неща и тя продължи за агенцията. Погледна часовника. Закъсняваше с половин час. Не можеше да си го позволи. Сега се доказваше и за нея работата беше много важна.

***Пет часа по-късно при нея***
-Айлин, не си ли гладна? Отиваме на обяд. Идваш ли с нас? Ако решиш в "Хепи" сме.
-Само да довърша нещо... Ще се видим там.
Главата й щеше да се пръсне, толкова много неща трябваше да свърши; а и този мъж сутринта... Не знаеше дори името му. Ами ако не се обади?-любопитството й нарастваше. Имаше нещо странно и тайнствено в поведението на непознатия. Искаше й се да знае повече за него. Защо я вълнуваше толкова? Подобни неща се случват всеки ден. Ако го беше убила?- мисълта я ужаси.

***Пет часа по-късно при него***
На ъгъла на една улица, Фотографът разговаряше оживено с друг мъж. По движенията му личеше, че е нервен. Запали цигара, смачка вече празния пакет в ръката си и го пусна на земята.
Когато по-късно се прибра в хотела, осъзна, че с пакета е изхвърлил телефона на момичето. Поне да знаеше името й. Съжали, че не я попита.
Върна се на онази улица. Оглеждаше всяко ъгълче, дори близките кошчета.
-Бате, кво търсиш, а? Бате, дай 50 стотинки! Бате, дай да има за ляб, бе бате!- едно циганце протягаше ръка към него.
-Как се казваш?
-Мечо.
-На колко си години, Мечо?
-Не знам, май съм на девет.
Мъжът изваде два лева и му ги бутна в ръката.
-Айде бягай, Мечо! И да не си купуваш цигари!
-Няма бе, бате, няма...
Три минути по-късно видя как циганчето дава всичките си изпросени пари на по-голямо момче от него.
Сега мислите му бяха заети с друго. Как да открие непознатата? Къде да я търси в този огромен град и трябваше ли? Не му се прибираше в хотела... Разхождаше се и се вглеждаше в лицата на преминаващите жени, сякаш ей сега ще я види...

(край на първа глава)
Втората глава ще бъде продължена от моя творчески партньор scenaristbg.
Това е ново предизвикателство за нас, така че ще се радваме на вашата подкрепа.


Публикувано от aurora на 22.01.2008 @ 15:52:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   sarce_za_teb

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

02.08.2021 год. / 08:37:32 часа

добави твой текст
"Айлин и Фотографът" | Вход | 4 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Айлин и Фотографът
от vanya777 на 22.01.2008 @ 16:02:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ама по-бързичко ако може с продължението, че нямам търпение:)))

Успех Ви!


Re: Айлин и Фотографът
от Valka на 22.01.2008 @ 16:16:43
(Профил | Изпрати бележка)
Заставам и аз на опашката...Заинтригувахте ме.
Успех и от мен
В.


Re: Айлин и Фотографът
от sineva на 22.01.2008 @ 17:47:09
(Профил | Изпрати бележка)
Сърчице- не зная дали си писала проза но много ми хареса.Чете се на един дъх.
И ти се чете още- и още...
Ще чакам...
Продължавай мила-страхотна си разказвачка!
Поздрав!
Приятна вечер!


Re: Айлин и Фотографът
от Hulia на 22.01.2008 @ 21:37:45
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Браво, браво, милички сте ми и двамата авторчета:)))