автор: Fabiana

Грешка ли сторих,

че не останах при теб,

когато ме виждаше

в златна премяна,

когато разцъфвах в ръцете ти

уханна и млада,

когато ме приемаше всякаква,

всеки мой недостатък ти беше любим?

Грешка ли сторих,

че не помислих за себе си

или повече за себе си мислех?!

Риск не поех. Дълг ме зовеше

или подло зад него се скрих?

Грешка беше...

оставих сърцето си празно

и си лягам сама във леглото

и се блъскам недоспала във утрото...

Грешка щеше да бъде

и другото... щяха

да ме пребият със камъни

и чужди и свои...

Спестих си отровата

на приказки пошли.

Фалшиви са заровете.

От всички страни все... грешка.

Няма печелившо число.