автор: ra4e-ton

Гибелта пак чука на вратата. Силно.
Не умее тихо идване... Макар че
някога промъква се подмолно, стилно -
дива котка, набелязала канарче.
Често Гибелта пристига с гръм и трясък.
За да впечатли - с разруха и пожари.
За да бъде дамата в червено, с блясък,
в центъра на дансинга. Без свян - с фанфари!
Гладна за внимание. Не се шегува.
Гибелта с каприз жадува власт... и драма.
Спорът с нея е безсмислен. Тя не чува.
Може би невинен си, добър (за двама!).
Замълчи! Насреща ти е женски демон.
Тя мечтае кръв, сълзи и плахи жертви.
Точи зъби съвестно и често денем
(двойно нощем!). Плът душевна (в жар!) обича.
И на отчаяние (с молби за милост!).
Иска да командва всеки дъх и мисъл.
Съпротивата ти с вкус на нерви смила.
И победата посяла е (със писък!).
На врата ти жива примка страх затяга -
пъстра е змията (!) и рисува жребий.

Гибелта отново чука. Не отваряй!
Няма нужда. Тя е вече вътре в тебе.