автор: joanna_vas

Ела,
когато навън не вали
и напълни догоре
бокалите
с изплакани сълзи...
Ела,
преди виното
в бъчвите да прекипи
и поседни с Любов
на сянка
под разцъфнали липи.
На рамото ми
с обич се опри...
Не казвай нищо!
Просто остани...
Не говори!
През нас
минават белите реки,
а пръстите ми
са застинали в нощта
преди ...
(да дойдеш Ти).
Ела,
докато в моите очи
все още
е безкрайно тихо ...
Пристъпвай
леко,
с цялата си Светлина...
В копитото
на мъничка сърна,
улавям трепета
на тъжното ти ехо ...
Ела,
за да съм звън от Тишина
и непринудена частица
Топлина ...