Срещна я в бара, Тя беше щура мадама.
И той симпатяга, но падаше малко борсук,
но пиха уиски (общо по два - триста грама)
и стана хавата дето се вика бозук.
Той и предложи:”Да идем у нас на кафе!
„Късно е! - рече. ”За кое?”- той галантно попита
и я изгледа със поглед като кадифе,
но нямаше смисъл, тя беше вече навита.
Целувки милувки... Тя сдаде багажа съвсем
и време дойде за онази, баналната проза
и тука в кревата не щеш ли, възникна проблем,
възникна диспут по въпроса за избор на поза
„Аз съм отгоре!”- тя лигаво тропна със крак.
„Няма да стане!”- той със респект отговори
„Бъди кавалер!”- рече тя.. „О, няма как!
Отгоре съм аз. Свикнал съм само отгоре!
Професия мила! Свикнах с такъв табиет.
Само отгоре усещам на секса възторга!”
“Ква й таз професия? Кажи ако не е секрет!”
“Ъх, не е секрет! Работя във градската морга...”