автор: janky

- Нищо, Пух Мечо, нищо. Не всички могат; някой не могат. Това е то.
Първата т. нар. „зелена“ организация в България се ражда още в края на 1989 год. от тогавашни активисти на „Екогласност“. 18 години по-късно все по-осезаемо усещаме, че губим дърветата, морето, губим зеленото в очите си, губим спокойствието, което предизвиква у нас разходка в гората или по брега на безбрежните морски води на Черно море.
България заема 1% от площта на Европа и едва 0.073% от земната територия. Макар и малка, страната ни има повече биологични видове от много по-големите от нея Германия, Полша и Великобритания. Тя е рай за орнитолозите – 383 вида е броят на срещаните птици у нас – това са 77% от птичето богатсво на Европа. Най-големият износител на лечебни растения на континента. И въпреки многобройните инициативи на природозащитните организации, продължаваме разточително да губим зелените площи и животът, който създава музика в клоните и живее в хармония с дърветата.
Как успяваме да постигнем това:
незаконна сеч
бракониество
несъобразено с пределните възможности на природата строителство
вандалско събиране на билки, гъби и горски плодове
индустриално, транспортно, селскостопанско и битово замърсяване на води, почви и въздух
Предполагам успяхте да зърнете или поне да чуете за нашумялата изложба с фотографии на планетата на Ян Артюс-Бертран (тази на моста на влюбените до НДК). Не мога да коментирам снимките (на мен просто ми харесват, на други не), но прочетох някъде интервю с автора, който твърдеше, че не претендира за худовествена стойност – просто иска да остави в наследство за бъдещите поколения облика на Земята, такава каквато я е видял в началото на XXI век. Прозвуча ми ужасяващо песимистично. Не знам защо, но изведнъж сякаш видях изкованото от бетон и метални сплави бъдеще, в което почти апокрифно някави фанатично омаяни от миналото археолози се споглеждат мълчаливо, взирайки се в снимките. Разбира се, че проблемът е много по-глобален и обхваща жителите на цялата планета, но за пример, западните държави (които все пак са ни за пример, след като непрекъснато се опитваме да им подръжаваме и в много отношения има защо) не позволяват да се случва това, което се случва у нас вече близо 20 години, при това без ни най-малко да се проявяват признаци, че се ограничава по някакъв начин.
Добрата новина е, че все повече хора започват да се чувстват съпричастни към всичко това, лошата – че блюстителите на реда си позволяват с физическа сила да разгонват мирните им демонстрации.
Как е възможно да се случва това?
Като всяко нещо и това си има обяснение. Добре известно е, че културата на хората, която се предопределя от техните нужди и създава традиции, определя битието им. В много материали и учебници, изследващи човечествето ще срещнете определението родови и безродови общества. Самото им наименование води към същността на разделението на двете групи – в един случай имаме хора, тясно обвързани със семейството и произхода си, който случай естествено е характерен за по-бедните държави и обществата, в които човек не е в състояние сам да се справи с набавянето на необходимите материали за съществуването му и естествено живее с родителите си дълго време или дори никога не ги напуска и вторият, характерен за икономически стабилните държави и общества, в които е абсолютно в реда на нещата, децата да напускат дома на родителите си на 18-годишна възраст.
Какво общо има това с темата?
За родовите общества е характерно да разделят хората около себе се на свои и чужди, както и мястото, което обитават по същия начин. От това произтичат по-високи нива на корупция, еквивалентно повече боклуци по улиците, по-ниска заинтересованост по отношение на залените площи, защото те или принадлежат на някой друг или не са на някого конкретно, докато хората от втората група мислят за улицата, за гората, за парка, за плажа като за техни, което всъщност си е точно така (мисля, че току-що се убедих, че принадлежа към първата група, макар и да не изхвърлям боклуци по улицата) и това, че не са обвързани в такава степен с роднините си ги сближава повече с останалите хора защото тук имаме аз и другите, а не аз, моите хора и просто някакви си там други... А за любимата ми фраза „шуробаджанащина“, изникнала преди около 100 години по нашите земи (след като една чудно звучна фамилия Губиделникови основала банка) и жива в езика ни и днес изобщо не искам да размишлявам – ако искате, направете го вие.
Тежки са думите на Ийори, с неговата мрачна способност да приема нещата такива каквито са, но все пак те (нещата) непрекъснато се променят, нали?