автор: perko

Живеш без емоции, все скука, проза, мрак
Току-виж, хвърлиш топа най банално!
Виж валяк да те смачка, или например влак!
Това е вече нещо оригинално!

Най- накрая мирясах и аз.
Видел Бог, че си диря белята!
Самосвал, двайсеттонен камаз
ми направи на каша ребрата.

И ей лежа аз тук на гръб с крака гипсирани...
Всеки член стърчи във гипс навирен и
наместен в съответно положение
съгласно медицинското решение.

Ех, жалко, не е падала саксия върху вас
и животът ви минава само в бяло!
А гипсът, туй е прелест, той ме хвърля във екстаз!
Ах, каква наслада е гипсираното тяло!

Като броня надеждна на мен,
в гипса чувствам се рицар брониран!
Тъй и искам да скокна на кон някой ден
и да препусна, макар и гипсиран!

Но лежа ей-тук на гръб с крака гипсирани,
всеки член надлежно е стифиран и,
щръкнал в съответно положение
по размер и по предназначение.

Добре, че не сънувам. Сънят е божи дар,
но той е като нож за инвалида.
Насън ме гонят само ужаси, рискове, кошмар,
ту нещо падам, ту участвам във корида.

Ах надеждна ти гипсова плът!
Ти ме пазиш от хорските лапи
и само не мога с успех всеки път
да се почеша, където ме хапе.

И неудобно е, че лежа с крака гипсирани
и всеки член е яко ремонтиран и
щръкнал в съответно положение
и трябва само воля и търпение.

От болка изолиран съм със гипсови стени.
Гипсът ме предпазва от страдание.
В него все едно съм бебе, повито в пелени
и обградено с грижи и внимание.

Светли чувства се раждат във мен.
В гипса чувствам се свеж, концентриран.
Тъй и искам да скокна на кон някой ден
и да препусна, макар и гипсиран...

И ще лежа ей-тъй по гръб с крака гипсирани,
Членовете ми са ремонтирани,
акуратно с марля забинтовани,
опаковани и натаковани.

Аз отдавна оздравях, но във гипса си стоя,
и краката ми да станат като бивни,
а ръцете като хилки – аз от туй не се боя,
защото в гипса чувствам ги масивни.

Към сияйната своя зора
аз вървя без проблем и без липса
и кълна се, до гроба, докато умра
ще остана все пленник на гипса.

И ще лежа все тъй по гръб с крака гипсирани,
всички членове са ми сортирани,
всеки в съответно положение,
дори след моето, след погребение...

Владимир Висоцки