автор: dr_abdul

Мечтти на една пеперуда
Изса Адауи-Палестина
Превод: Абдулрахман Акра


Усмихнах се на утрото, желаейки то да ме разбере.
Искам да съм като летящите същества.
Да плувам сред вълни от радостни мечти,
да летя високо като птица
без почивка, освен за един миг,
през който да трепкат крилата ми
върху цвете в далечни ниви,
където да целувам
подсладената уста на живота
пия появата
и аромата на прегръщането,
водещ до раждането на поема
и да бродя из нивите, пълни с рози,
мечтаейки за мед, който изтича
през розовите мили устни.
***
Сънувах, че минавах граници,
и прескачах всички огромни бариери.
Погледнах към едно хълмче
сред високите баири.
Хълмчето ме прегърна
и в неговите черти
познах чертите на майка си.
Тя ме докосна
с цялата майчина нежност
и ме извика по име.
Тогава почувствах,
че съм достигнал
целта си –
там, където депресията няма сила над мен.
Олекна ми.
Пеперудите летяха около мен.
С тях летях и аз.
Целуваха ме по главата,
по очите,
по ръцете,
преди да паднат като мен
в скута на моята майка.
***
Чувствах, че летя в окото на онази пеперуда.
Летях с копнеж да зърна майчините ниви
и в тях да видя живот.
А сърцето ми стене
и в гърдите замира
остатък от трепет.
Но... аз съм като другите.
Върнах се към реалността тръжен,
замислен,
гледайки смъртта си в екран.
И открих
Колко слаб и крехък съм.
***
Вечер се питам
защо врабчетата спят като мен
и почиват върху крехки клони.
Дали в утрините се страхуват
от слънцето и вятъра,
и от ужасни звуци.
И пак се замислих...
Защо бурите в сърцето ми ме изненадаха?
Бяха толкова вихрени...
Тогава затворих врата
за да освободя миражите
с надежда, да изляза
от хранилището на чувствителните сърца
и да се отърва
от песните на врабчетата.
Един ден...
ще строя за себе си
замък от крехки мечти.


*Искрена благодарност към Ласка Александрова за нейното съдейство