автор: vanvani4

Всеки в живота си има
нужда от дума добра ─
и лято, и есен, и в лютата зима,
когато е сам със свойта съдба!

За капчица нежност човека копнее
в таз свят забързан, тъй деловит...
С любов и приятели по-добре се живее
и живота е по-малко сърдит...

За тебе цялата нежност световна
бих открил и скрил в свойта ръка...
И щастие, и радост върховна
бих положил в твойте крака!

Не ме кори за думите дръзки,
които не бива да изрека ─
" Ако си тъжна и сърцето от мъка се пръска,
сподели с мене, любима, свойта тъга!"

Тогава слънце ще грейне в небето,
Ще светнат твайте очи!
Радост неземна ще стопли сърцето,
когато отново щастлива ще си ми ти!