автор: dr_abdul

Дланта и тъпана
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
--------------------------------
Удряш тъпана с дланта си толкова силно и грубо, че тя се изпотява. Ръката започва да изтръпва, но е като сладка анестезия, която се разпространява из цялото тяло подобно на лек токов удар.
Върху челото избиват капчици пот. Постепенно се успокояваш и след последния лек удар по тъпана между пръстите изтича мелодия като топъл сън в зимна нощ.
Жените с радостни възгласи смело по двойки, тройки, четворки се включват в танца. Майсторски кършат гърди и ханш, като показват дланите си, изрисувани с къна, начервените си устни и очите, очертани с туш. Танцуват – бутат се, смеят се, палавите им очи играят...
Прилягат за малко върху тъпана, а след това сядат за миг в скута ти... и избягват. Наслада... но кратка. Виждаш всичко това в ума си и запечатваш всеки миг, звук и всяко движение. Мечтаеш си за тях и си казваш: „Тази е дебела и сочна жена, която умее да танцува, а непременно може и други неща... Онази девойка е още малка, но умна. Чувам ударите на краката й в земята ритмично да звучат и виждам равномерните движения на ръцете й. А парфюмът й... наслада... Третата е толкова нежна... като сянка на жасминово дърво.”
Във въздуха се носят аромати от диви растения и екзотични подправки. Жените радостно вият снаги...
В унес си и барабаненето спира... Букачът с шепот ти напомня за веселбата.
В този момент дланта започва силно да удря тъпана, докато отново не усети изтръпване. Танците пак се развихрят и използвайки невниманието на жените вдигаш ръка, за да покриеш с черни очила мъртвата си душа.