Аз съм глух от шум и вибрации,
аз съм сляп от усмивки и фалш.
Колко дни аз печелех овации
в рубриката „Микрофонът е ваш”.
Тук през мойта раздрана трахея
аз усилвах за вас всеки звук,
зарад тоз, зарад който живея,
в който вярвах, че не е боклук.
Колко дни живях със таз вина!
Крещеше някой в мен за тишина!
На трион един свири, нерв изпилвайки,
а аз мълчах, усилвайки, усилвайки...
Как ме дразни гласът му утробен!
Сякаш някой ме реже със нож.
той доказва на кво е способен,
но без мен той е пълна немощ!
Той крещи, но гласът му потъва.
Той души мойто гърло с ръце,
а аз свойта змийска шия опъвам
към потното, морно лице.
Колко дни живях със таз вина!
Крещеше някой в мен за тишина.
На трион един свири, нерв изпилвайки,
а аз мълчах усилвайки, усилвайки...
Но веднъж: „Стоп! Стига толкоз заблуди!
Кво крещиш? Замълчи по-добре!
Туй са гадости, песни за луди!
Ей, вие там, кажете да спре!
Напразно всичко! Чудеса днеска няма!
Май отдавна умря съвестта
и напразно той излива балсама
в микрофонната моя уста!”
Колко дни живях със таз вина!
Крещеше някой в мен за тишина.
На трион един свири, нерв изпилвайки,
а аз мълчах усилвайки, усилвайки...
Дори да кажете, че съм предател
не ще потръпна, не ще се стъжа!
Аз съм просто един усилвател
на свещената ваша лъжа!
Изгорях аз, мойте жици избиха,
някой стисна мойто гърло и без звук
най-после и мен умъртвиха
и на мойто място завинтиха друг.
Този „друг” е послушен и кротък.
той е хитър, той не греши.
Често нас тъй ни сменят в живота
да не пречим на вашите лъжи...
...Аз лежах във калъфа послушно
и тук стативът, на който бях закрепен
ми разказа през смях, как радушно
той се кефел, че аз съм сменен...
В. Висоцки