Навън е киша мръснобяла,
душата в зимата подсмърча,
че идва пролет разпиляна
с модерна, непризната същност.
Сезонът си е малко смутен
и неудобно динамичен,
до вчера в преспите залутан,
животът днеска гази в тиня.
Това е тъжно, непрактично,
направо си е катаклизъм,
до вчера в зимната лиричност,
а днеска в зимния цинизъм.
Какво ви става, а сезони-
човекът ви е станал тесен,
ни ви харесва вече тона
на неговия огън смесен.
Ту огън и жив и то жарава,
а някак водно безразличен,
а после капките се палят
и парят с въглени без смисъл.