Аз толко много те обичах,
а ти все бягаше от мен,
развличания най - различни
намираше си всеки ден.
Аз просто исках да сме двама
и в мъката и в радостта,
в живота ми обрат да няма,
със теб да бъда до смъртта.
Когато молех ти се жадно
и страдах тихо с поглед ням
ти отговаряше ми хладно,
че имаш нужда да си сам.
Така в живота ми угасна
светлика сгрявал моят ден.
Ти счупи чашата прекрасна
на любовта живяла в мен.
Но знай магията красива
и без вина да разрушиш
не може после да е жива,
не можеш да я залепиш.
Сега парченцата събираш,
с цветя си паднал на колене,
с тъга в очите ми се взираш,
но вече късно е за мене!
15.05.2004г.