автор: trichocephalus

За кой ли път опипвам мрака,
за кой ли път душата плака
за любовта...Отново чака
да скове сърце съдбата?

Мечти, желания, надежди
пред теб бездомни са и чужди.
Повярвах ти, а ти ме лъга
със подлост нечовешка, груба.

Пирува гордостта ти "свята" ,
но с чувства чужди!Пак ли сляпа
за своята мъгла в душата -
безлична пак ти е съдбата!