когато ме гледаш мълчаливо
с онзи твой кашмирен поглед
предметите губят очертание
и преливат в кехлибар
а въздухът бълбука с дъх на праскова
гърдите ми са пчелен кошер
и тръпнещото му жужене
разтваря в мен венчелистчета
има някакъв особен гъдел
в твоя кашмирен поглед