автор: iasmina

Е, ама мама му стара!...
Пак ли аз на таз китара?
Пръстите ми са отвикнали,
то и струните - увиснали...
                    Карай!

Ей ти на! Не мога вече!
Времето и мен повлече...
Да свиря, старче, не умея,
а ти недей да ми се смееш!
                    Обаче,

от себе си да се извадя мога!
Да мине само таз тревога...
Всичкото с краката е нагоре,
а Нищото с главата по-надоле е.
                    Не, не мога!

O, sorry, моля! Сетих се!
Объркал съм ръцете двете си -
грифът идеше ми наобратно,
тумбакът ляга ми сега креватно!
                    Светна ми!