автор: scenaristbg

Отдавна тихи са малките улички,
Лишени от мъгляво осветление.
Единствената светлина е от моят прозорец,
Единствената светлина, която грее,
огряло ме е мойто вдъхновение.

Портрет на мен самия, арт модерн,
малко изненада за всички,
спомен във крилете на момиченце,
момиченце, заклеймих го като мое,
"Мой автопортрет" във рамка, с големи кървави кавички.

Пистолетът е стар, а боите отдавна са свършили,
Косата ми е рошава и пълна с боклук.
Ръждата на моите мисли се смесва с тази на куршума,
спасяващ ме от разруха,
Спасяващ ме от съдбата - пепел по вятъра.

Нямам роднини, сам съм свой палач,
Адресът е чужд - стая под наем.
Суеверията тръгват заради такива като мен.
По платното остават само следите на моята лудост,
лудостта си не сменям, не давам на заем.

Имам глава, опряна в платното.
Пистолет, зареден със желание.
Натискане! Гръм!
Портретът готов е!
Не се чу моето стенание...