автор: LadyDy

И така до следващия път…

Целувка плаха и прибързаното "чао"….
Като със шал, завила се с греха
си тръгвам аз
а ти оставаш.
Прозорците отваряш и отлита
от стаята ти споменът за мен,
посягаш да изхвърлиш пепелника…
А слънчевият лъч лицето ти докосва
и изтрива
от кожата ти моя дъх.
И нищо не остава
от мен пред погледа ти,
в утрото насочен.

И така до следващия път…

Целувка бърза и уплашеното "чао"…
Изхвърляш нервно не допушения фас -
ти заминаваш. Аз оставам.
Със бързи стъпки се отдалечавам,
Назад не смя да погледна -
ще се превърна не във леден стълб -
ще изгоря!
Ще се стопя като свещичка.
Ще се разтворя, като снежна преспа,
Погалена от слънцето…
И нищо няма да остане
от мен пред погледа ти,
към дома насочен.

И така до следващия път…

Целувка жадна и подканящото "чао"…
Потъвам като в блато в автобуса
И заминавам. Ти - оставаш.
Не пожелал дори със мисъл да ме спреш
забравяш в миг виновната усмивка
и с бавни стъпки се отправяш към вратата,
която никъде не води.
От самотата
се криеш в стиховете си. И все-пак
нещичко остава
от мен пред погледа ти,
в себе си насочен.

И така до следващия път…