автор: sYco

***

тази година е
едно
безумно, тъжно
безвремие,
в което броя часовете,
в които те има,
а тези,
в които те няма,
се забиват
злобно
в слепоочието и
дълбаят,
и болят
и дори небето
не е вече толкова
безбрежно,
а нарязано от
хоризонта на ивици
птиците се губят
вятърът не вие
и дърветата са злобни джуджета,
които крадат
цветовете на дните
и ме карат да тичам
със стоте бяса,
които всяка привечер погребват
слънцето зад панината
и сами се проклинат,
че дори те не могат
да победят времето.