автор: saylor

Човек в телогрейке
Иван Кучин

Там далече, далече – някъде край Москва
падна снимката скъпа от безсилна ръка
А от хайка преследван бягаше през снега
Лагерник в телогрейка или просто зек-а.
Майка му, му написа –сине аз заболях
Дрехи вече приготвих ,господ вика ме, знам
Но преди да си ида , исках само веднъж
Теб да мога да видя , а след туй да умра
Аз загубих покой – мисля все- как си ти там?
Няма ли да се видим с тебе повече .Аз
бих дошла и при тебе, но без сили съм аз.
И тогава в ноща, и тогава в ноща той реши да избяга.
А ракета в небето светна, после угасна
И тайгата отново се покри от ноща.
От гората отсреща към човека, избягал
вълк самотен излезе и показа зъби
Нож извади човека: С мен недей си игра!
Кръв ли искаш, какво пък, като теб съм и аз
Само струва ли си да се бием до смърт?
Лаят псета там, чуй, мен преследват тоз път
Като звяр съм и аз - гонен, в ъгъл заврян.
А щом тъй е - какво да делим с теб сега?
Виждаш бог ни на теб, ни на мене е дал.
И вълкът постоя, и вълкът постоя и изчезна в ноща.
Стръвно псетата тичаха с разранени крака
и следата се губеше ,буря виеше зла.
А от хайка преследван бягаше през снега
лагерник в телогрейка или просто зек-а
А ефрейтор един също с майка в сърцето
крачеше сред дърветата все по бодро , напето.
Десет дена награда – кой решил е така?
Ето мярна се гръб и се вдигна цевта.
Сухо щракна затворът, зек-ът там се обърна,
“Куче”-тихо въздъхна и в небето се взря
А нагоре бе бездна, само в далечината
се понесе звезда, се понесе звезда като в отпуск в дома
По снега - шепа гилзи и изтече кръвта
на човека преследван – и без име –зек-а
А далече, далече някъде край Москва
падна снимката скъпа от безсилна ръка.