Преди стомахът на нощта
да смели дневните ни грижи,
отваря някой някъде врата
и чувам детски смях безгрижен.
О, детски смях, прозрачен, син,
нима ще спреш вика на бухала!
Опал и злато, оникс и рубин -
ти плащам - викнах на Разрухата.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|