автор: gade

Това е една стара притча,която преразказвам,защото се нароиха много,които казват:"Това не се отнася до мене..."
Очите човешки…


Имало едно време един цар Александър Македонски…
Чували сте за него, нали ? Но не знаете,че на него хобито му било да се разхожда из градовете и пазарите на завоюваните от него страни и да купува антики…
Един ден влязъл в някакъв дюкян в далечна Палестина и забелязал на дървена подставка две хубави отворени човешки очи…
- Искам да купя тези очи! Колко струват ?
- Не се продават, господарю, те цена нямат !- казал продавачът.
- Ти чуваш ли се какво говориш?! Аз, ако искам, златото на Изтока ще ти струпам в краката и ще купя тези очи !
- Знам , господарю, целият свят говори за вас, но тези очи цена нямат…
Ядосал се Македонски,навел се над него и тихо му казал :
- Слушай, търговецо, аз сега си тръгвам. Утре сутринта ще се върна..Ако ти не ми кажеш колко струват очите, ще те обеся !
Продавачът се видял в чудо. Цяла нощ не мигнал. На сутринта отворил дюкяна и зачакал със страх. Не минало много време и ей го Македонски с неговите хора…
- Е, търговецо, казвай колко струват очите?
- Ваша милост, убийте ме, не зная ! Но, аз, робът, си позволявам да предложа нещо: Нека сложим очите на едната везна, а на другата Ваша Милост да слага пари…Когато се изравнят везните, вие вземете очите !
Съгласил се Македонски и заповядал да слагат пари на едната везна, а на другата поставили очите..Войниците слагали пари и още пари, и още – везните не помръдвали..Македонски наредил да слагат на везните злато, скъпоценни камъни, но везните не помръдвали…Тогава към тях се приближил един белобрад евреин и казал :
- Ще позволите ли, Ваша Милост ,ще позволите ли аз да сложа нещо на везните ?
Войниците започнали да се смеят и да се подиграват на стареца, но Македонски вдигнал ръка и те тутакси млъкнали..
- Слагай, дядо, слагай каквото си искаш…
Старецът бавно приближил везната, извадил от вътрешния си джоб едначерна кърпа и внимателно покрил очите. Везните с трясък се наклонили в обратна посока.
- Ваша Милост, докато очите са живи и отворени, те никога не казват “стига” ! Те искат още и още ! Докато се затворят…Затворят ли се – нищо не им трябва…

Та ето какви работи ставали в онези древни времена…