автор: velar

Като моят живот
като твоят,
е тази кост от спирала,
в пътеката мравча заспала.
Дочувам далечен обой
как разплаква душата със спомени,
как денят и нощта са се слели
в едничко сърце и огромно
хвърчило е детството, вплело
в канавата си шарена моят
и твоят живот,
а спиралата
потъва в мъха на пътеката,
синя от пъплещи мравки.