автор: Mielikki

Едни такива мармаладени кошмари
измъчват надсъзнанието ми днес.
Във покер с Луцифер си проиграх желанието
да крача срещу вятър незакусила.
И оттогаз опашката ми поувиснала
размахва я мечтата захаросана
за утринна филийка с мармалад.
И всеки път обажда се Кралицата
със тъжната сърдечна диагноза:
"Момиче, мармалада вчерашен за утре е
но днес - дори не го мисли, за Бога"
И тъй кротувам си във сенчестото утре,
за стотен път мечтите си претоплени
ги гледам как изстиват върху масата,
сърдита на готварска книга с палачинки,
които може би ще ме обичат повече.