автор: Wendy

Малко е тъжна. Даже е стряскаща
тази навъсена, зъзнеща зима...
Дните се точат,със зрънце пораснали.
Нощите стапят се, неуловими.

Ти си наблизо, на другия ъгъл.
Но ни разделя ледена бездна...
В път без посока отново си тръгнал.
И силуета ти в тъмното чезне...

Аз през реката ще търся пътека.
Но ледоходът отдавна го няма.
Стъпвам на пръсти ,опипвам полека.
Чува се пукот. Ледът е измамен.

Няма излизане...Кък да те стигна?
Вдигам крилете, от скреж натежали
Вятър съюзник в небето ме вдига.
Ще те догоня ли в мрака?Едва ли...

Ти ненадейно променяш посоката.
Порив повлича те неудържимо.
И ме пресрещаш- щастлив, на високото.

Пак е студено... Но вече ни има!