автор: kir4ote

Пъпка цъфнала на клон,
щурчето в сърцето ми запя.
Знам къде никнат зелените бледи треви.
Край един поток, встрани от пътя,
където земята е мокра.
Кукувицата в главата ми пропя:
"Още не, още не. "

Остава само тишина...

И въпреки това определена дума,
бегъл поглед, втренчване
ще отрази без да покаже
несигурен въпрос в сянката на
отместващ от очите поглед.