Поемам по пътя...
На река прилича...
Земята се изпълзва
под нозете ми.
Колко си наивно мое сърце?
Защо не му откриеш любовта си?
Той ме погледна
като минах покрай него...
И аз ликувах...
Не- няма друг за мен
да съществува
докато свят светува!
Дните чезнат като вятър...
Сърцето ми -
не може вече да се бори!
Късно е да дири свобода.
През сълзите ми грее
усмивката за теб.
Но аз вярвам в любовта-
родена от скръбта!