автор: idan1

Сама! Роза чаровна аленее.
Листи дипли, пъпки красиви вае.
Аромат божествен навред ухае!

Величествена горда недопуска
никой в своя свят,
Ей! Та нали царица на цветята тя е!
И тъжна...! В самота вехне, цвят след цвят.

Извисяващ трели омайни, на
Розата на гости красив, славеят пристигна.

О! Той е виртуоз и певец изящен!
Запленен! Той в розата е влюбен!
А и тя! Миличката! Разбра!
Не иска повече да е сама!