автор: haramia

В нервното проблясване
на фаровете ти, очите, ноктите
(безупречни до скука)
отразяват ли се
пръстите ми,
вкопчили се във студа?

Смрадта на лъскавите битиета
затяга примката около врата
на мръсния ми ден.
Ще ме повишат
(все някога)
и ще събирам
раз
дел
ни
отпадъци.

Тогава
в стъкленото безразличие
ще се счупят
ноктите, очите, устните
(изтъркани от стискане),
докато надраскат зъбите
„човек”
върху чистото лице
на смисъла.