ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 865
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 866
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври- заблуждения.
Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава.
И старият прахосник- Времето,
замита стъпките ни с ласки,
със светли страсти ни превзема-
краде живота ни на части!
Все топло, тръпно ни прегръща
и бавно вкъщи ни завръща !
Публикувано от aurora на 15.01.2008 @ 15:46:10
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Сонет №2" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сонет №2
от regina на 15.01.2008 @ 16:46:00
(Профил | Изпрати бележка) | | сонет за любовта между човека и времето...!:) |
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.01.2008 @ 14:23:27
(Профил | Изпрати бележка) | Нещо се заиграхме ние с него! Не че имам нещо против...
Поздрави, reg! |
]
Re: Сонет №2
от LATINKA-ZLATNA на 15.01.2008 @ 18:27:36
(Профил | Изпрати бележка) | Много се радвам да прочета стихотворението ти и във форума.
Ще се радвам, ако поместиш и другото, което си направил като
коментар на стихотворението ми "И мене ми се ще да любя нежно".
Това са хубави стихотворения, които трябва да бъдат прочетени
от повече в сайта.
Прегръщам те, Ник! |
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.01.2008 @ 14:31:43
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво да ти кажа... Не само съм ти благодарен, но и съм ти много задължен- за кой ли път твоите стихотворения ме провокират да коментирам в мерена реч!
Прегръдка и от мен! :) |
]
Re: Сонет №2
от LATINKA-ZLATNA на 16.01.2008 @ 14:59:26
(Профил | Изпрати бележка) | Ник, радвам, че така положително ти влияя. Един ден ще почерпиш
кафе, не защото си ми задължен, а защото ще ми бъде приятно
да се срещнем и да си получа прегръдката лично! |
]
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.01.2008 @ 15:16:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Вслушах се в съвета ти и пуснах и другото стихо! |
]
Re: Сонет №2
от pavli на 15.01.2008 @ 20:28:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | | Животъ и времето - ръка за ръка... Страхотен тандем! Няма нищо случайно... Животът си знае... Ние сме си авторите и на възходите, и на паденията... А времето... ще покаже... Приятно е да те чета. Поздрави! |
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.01.2008 @ 14:57:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря за вниманието ти, Павли! Пак ме хвана в крачка, като ме разчете. Поздрави и от мен! :) |
]
Re: Сонет №2
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 16.01.2008 @ 15:16:54
(Профил | Изпрати бележка) | "Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава."
И все не ни достига време,
и всеки празник ни сродява,
но: кой съм аз? защо съм? искам -
те все без отговор остават...
|
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.01.2008 @ 15:22:01
(Профил | Изпрати бележка) | Защото търсим го във виното
и в меките извивки на словата,
обсебили ни тъй невинно...
А отговорът, всъщност, е отатък! |
]
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 15.02.2008 @ 13:46:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Пак ме ласкаеш, Мария. Не че ми е неприятно! :))) А дали е с лекота/говоренето/? Май не. Словото идва внезапно, като земетръс, но преди това е имало сериозно натрупване на множество вътрешни микротрусове. Пак поздрав! |
]
Сонет №2
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 15.02.2008 @ 20:54:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Изглежда спонтанно и написано на един дъх, затова е силно! Виртуозните изпълнения или музикалните творби, които излеждат "лесни" са всъщност плод на непосилен труд и разбира се вдъхновени от Духа. Затова казвам, че е написано "с лекота". Знам какво лежи отвъд привидната леснина, но усилията си заслужават в случая. И аз съм така - пиша, "бриша", вдъхновението идва внезапно, но ми отнема много време докато ги измисля тези думи - ха, ха. Накрая излиза нещо съвсем семпло, едва ли не - непретенциозно /това е целта/, а колко труд е коствало само. Е, има хора, които наистина пишат на един дъх - възхищавам им се, но те са изключения, които потвърждават правилото. Така, че комплиментите са искрени и не целят ласкателство - ти знаеш.... Поздрави отново. |
]
]
Re: Сонет №2
от nikoi_1 на 16.02.2008 @ 21:46:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Съгласен съм, че"истината е неизразима" и че сама идва при нас. Всъщност, колкото хора, толкова и истини. Парадоксът на свидетеля! Всеки твърди, че неговата истина е единствената. Може би защото я търсим извън нас. А там е лабиринт, там е загадка. Никой не знае каква е Божията промисъл. Но всички сме създадени по Неговия модел и затова, ако познаем себе си, ще познаем и него, а това означава, че ще познаем всички и ще ги обичаме като себе си, и ще им прощаваме за техния сън с отворени очи! А ето че и една и съща истина може да намери пресечни точки в различните думи- в единомислието. Поздрави, Мария! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
