автор: Ficho

Говореха по кръчми и по улици, навред -
ала това са хората, какво ли не говорят
зад всеки гръб, зад всеки ъгъл
и зад всеки плет -
не са без грях и затова са хора.

И чуха всяка дума, чуха всяка клевета,
и всяка хула гръмогласна на площада.
Не чуха как отвергнатите плачат през нощта,
онеправданите, които в тайна страдат.

Език - развързва се. Пося ненавист в хорските уши,
и те посочиха със пръст, не оправдаха.
Едни-единствено намери слово да ги защити:
- Хвърлете камък, ако сте без грях!

Но не видяха съдниците, колкото да триеха очи
кое е сламка и кое - греда.
Христос изми нозете на апостолите си,
Пилат ръце изми.
И само Буда си изми ушите.
И видя.