автор: Freya

Ревнувам те от всички женски пръсти,
които вместо моите си сънувал,
защото аз дойдох при теб покръстена,
а ти си ме целувал с чужди устни.
(Ах, как от чужди устни те ревнувам...)

Ревнувам те от всеки бял пожар,
във който си горял преди без мене,
защото нощем дланите ти парят
и те преследват огнени кошмари,
а аз се будя сутрин овъглена.

Ревнувам те от всяко чуждо име,
което си шептял наместо моето,
защото бях по-девствена от зима,
по-искрена от клетви и от рими,
когато обещах да бъда твоя.

И си виновен, че си се научил
преди да ме обикнеш да обичаш,
а аз те чаках, чаках да се случиш.

Но вече бяха цъфнали кокичета...