автор: alabam

( Латинке, прости ми, но ти си виновна )

Мъжът поет стои над бездна !
И крачка само го дели
от избора да полети в небето звездно
или във ада да се струполи !

В ушите му измамници Сирени пеят,
сърцето му от болката човешка пак кърви,
душата гърчи се на злобата от суховея,
с пиянството на любовта той храни своите мечти !

И пак прегръща нежно свойта Муза
макар и уморена, недоспала и без грим,
но носеща във тялото си на живота чудото
и вярата във този свят неповторим !