автор: Carrie

С венец от тръни, със очи притворени...
вървя напред, отивам си от Рая...

И всичкото очарование в лед превърна се,
лежи бездиханно в ръцете ми...
Дори и паниката тръгва си,
оставам сам... замаян!
Далеч оттук... а може би е друго...
и времето безсилно е да заличи загубеното...
Аз спомням си как тихо съм прошепвал,
и сигурен съм бил,
че ще намеря път към рая...
"Върви напред! Върви напред!"

Но чарът лесно със лъжите се сдружава...
и скоро дверите заключват се.
Оставам сам, без нищо друго,
пак същите лъжи със мене са!
За да платя цената на невинността,
принуден бях да я загубя!

Да, знам, че нещо още ще си тръгне...
че друго ще умре - за миг, без писък даже!
Така ще дойде моето време
и аз ще си отида ненадейно, изведнъж...
Нима е моя грешката...
или да се предам съм бил орисан?!