автор: Melpomeni

Никой няма да знае колко копчета има ризата ти,
защото аз ги скъсах със зъби.
За да не може друга женска ръка да вижда,
сърцето ти изпълнено с музика.

Казваш, болят те очите?
Може би от взиране на свещтна светлина в моите мисли.
И тежат, пустите очи пак натежават, да не би да е четири?
О, да проклетият часовник ми казва: Време за любов!

Мразя четвъртия час от деня и четвъртия час от нощта
Програмирал си ме, точно тогава да мисля за теб.
В четири се завъртам като в танц на дервиши
и няма измъкване от дяволският циферблат.

Дори да те събличат други женски ръце,
няма да можеш да се пазиш от студа на лъжите.
Всеки път ще си спомняш че копчетата са в моите ръце,
че при мен ти е топло и дори да вали
ще стоя на малката пътечка която ти ми направи.

Вървиш към мен, знаейки че аз съм твоят храм,
вървя към теб знаейки че ти си мойта голгота.
И всеки път идваш за да зашивам сърцето ти,
и всеки път молиш да дам първа помощ на пулса ти с устни!