автор: babazlata

В съня ми се връщаш,
и пак ме обгръщаш,
с въпроси и думи,
за пътя в света ни.
В реалност неземна,
сме заедно с тебе,
в реалност съновна,
до теб на колене,
те милвам горещо
и крия сълзите,
за всичкото нещо
изпуснато в дните.
Но пътя нагоре
не е прав, а спирала,
ти може да беше
далече останал,
по пътя зад мене,
но знам, ще те видя
пред мене след време.
И среща отново,
за първи път,
ще мислиш, че дава
ти утре светът.
Ще знаеш, че нещо
убягва ти в дните,
но няма да помниш
преди и сълзите.
И щастие тихо ще бъде за нас,
че този път се познахме в удачния час.