автор: dressy

Кога истините се превръщат в приказки..?
И когато принца плаче,феята на усмивките обръща ли му гръб..?
А принцесите винаги ли са щастливо влюбени...?
........................................................................................................................
Чаровника бутна вратата на градина и влезе.Ароматът на рози изпълни сърцето му и той разбра защо всъщност се връща.Вгледа се в цъфналите рози и усмивка озари лицето му,някъде дълбоко в сърцето си призна колко много му бе липсвала тази градина.

Остави торбата си пред прага на малката къщичка и стъпките му разчупиха тишината.

Нямаше я...гледаше всяка нейна вещ,всяка малка кутийка,изпълнена с тайни вълшебства,докосната от нейните ръце,съзираше отражението на очите си във витрините на нейните шкафове,наредени с нейните чашки и чинийки,докосваше завесите,прикрили светлината в нейната спалня,нейните дрехи,нейните парфюми...
Топлината на къщата и го прегърна и той отпусна тялото си на нейното кресло....
Смрачи се,чаровника чакаше мълчаливо вперил поглед във прозореца и...

Розите я посрещнаха в сумрака,смесили миризмата си с неговата...
Тя разбра,че той я чака...Замръзна на вратата.Не се усмихна,влезе
бавно и го погледна...
-Къде ходиш,скитнице...?
Гласът му изтри денят от съзнанието и...беше забравила колко искаше да и шепне,как всяка негова дума влудяваше с тембъра си сърцето и.Трепна леко и се огледа за светлина...Свещта,останала незапалена след неговото тръгване сякаш плачеше ...Драсна клечка кибрит и фитилчето бавно се съживи...
-Скитнико,толкова дълго те нямаше...
Погледна го и сълзите и потънаха в очите и...Ръцете и се притискаха една друга,за де не го прегърнат...
-Знам....
-Толкова дълго...
-Търсих...света беше мой,деня и нощта покорих...Слушах историите на хората ,печелих пари и ги губех след това,наслаждавах се и плачех после...

Тя пристъпи кам него и докосна косата му,спомените се върнаха...
Стаята се смали и ги приближи един към друг.
-И след толкова много търсене,сам ли остана мили мой?
-Светлината се скри от мен...Краката ми сами ме доведоха,аз не знаех,че идват при теб...
Чаровника взе ръцете и и ги целуна,сърцето му притихна..
-Светлина върни ми,скитнице...

Странно сияние озари стаята...усмивката и тайнствено обгърна всеки ъгъл и искри затанцуваха из въздуха...розите шумоляха погалени от вятъра,сладкия им аромат се превърна в панделка,която обви малката къщичка...
-Някой ден ще си отидеш пак,скитнико...
-Светлината си...как да си отида?

Първите звезди намигаха отдалеч на розите в градината и заедно с тях обсипаха с вълшебно мълчание нощта...нощ в която светлината плени любовта...